По полето бързо тича, зеле и моркови обича. /зайчето/ 
Има гребен на главата, шарени са му перата. /петел/
Целия е той зелен, с големи зъби зареден,
живее в река Нил и никак не е мил. /крокодил/
Вита къща на гърбина, с нея броди из къпина. /охлюва/
Дълга му брадата, а главата му – рогата. /козел/
Сиренце гризкат и в дупки се кискат. /мишките/
Цял ден спи на бука, нощем започва да буха. /бухала/
Коте - мяка, жаба - вряка, тя пък - кудкудяка. /кокошка/
Мустакат е и обича в миши дупки да наднича. /котарак/
С крива е гърбина и броди из пустиня. /камилата/
Цяла зима спи в пещерата, лятото медец ще търси в гората. /мечката/
По клоните тича, банани обича. /маймуна/
Този дребен въртолет носи ни прашец и мед. /пчеличка/
Пуши, свири, трака, за него на перон се чака. /влака/
Малка пръчица игрива, бяга и следа остава, но все по-малка става. /молива/
Като го надуеш леко то лети, но ако го боднеш в миг ще изгърми. /балон/
Има то седалка, четири крака, облегалка. /столче/
Има дръжка и капаче, нослето му пуши обаче. /чайник/
Влиза в дупка под бравата, отваря ни вратата. /ключе/
Бели прашинки от небето капят, но ако е топло бързо се разтапят. /снежинки/
На студа се радва, големее, а на слънце той линее. /леда/ 
Той излиза от комин и отива в небосвода син. /дим/
Пролет се облича, есен се съблича. /дървото/
Стои изправен на снега, морковче му е носа,
топка сняг са му краката, тенджерка върху главата. /снежен човек/
Като дойде дъжд – пораства изведнъж,
от тревата изнича на чадърче прилича. /гъбка/
На слънце много прилича и все към него изнича. /слънчоглед/
По планината слиза и в морето влиза. /реката/
Всички обичат с нея да се кичат, но който не внимава
с трън се запознава. /розата/
