103 години Независима България!

Публикувана на: 22.09.2011
Кoментари:0

Днес се навършват 103 години от обявяване на Независимостта на България. Страната ни мечтае за 22 септември 1908 г. 30 години, от момента, когато през 1878 г. Берлинският договор урежда статута на Княжество България и Източна Румелия.

Дългите години на зависимост от Великите сили и Османската империя спират развитието на България. Съединението през 1885 г. (признато на следващата година с подписването на Топханенския акт) дава старт на необратими процеси, които приключват с "Манифест към българския народ" на 22 септември 1908 г., провъзгласен в старопрестолния град Търново от Фердинанд I и членовете на правителството на Александър Малинов.

Конкретните действия са продиктувани от благоприятните обстоятелства и политическата обстановка в настоящия момент. Великите сили се вълнуват от френско-германския спор в Мароко, Австро-Унгария се готви да присъедини Босна и Херцеговина, а в на югоизток от нас младотурците извършват преврат.

По жп линията Одрин-Белово избухва стачка, което е повод на кабинета на Малинов да я конфискува и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с манифест да обяви тъй дълго жадуваната Независимост.

Империята плаши с война, а България мобилизира всички налични военни части. Берлинският договор е нарушен, но Големите не са готови за нови военни действия. Така назряващият конфликт се решава с дипломатически действия.

Русия се намесва решитено в ситуацията и през 1909 г. се подписват три протокола - по един между България, Турция и Русия. България остава без задължения към Турция, Турция към Русия, а младата независима държава се задължава да плати на Русия 82 млн. франка до 75 г.

Независимостта на България е призната през април 1909 г. Страната ни става царство, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.

ЧЕСТИТ ПЪРВИ ЮНИ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ!

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ "БЛАГОРОДНИ СЪРЦА" С ФИНАЛНАТА ПЕСЕН ОТ НАШИЯ СПЕКТАКЪЛ И ВИ ЖЕЛАЯ ЩАСТЛИВО ЛЯТО!

ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ДА СИ ДЕТЕ?

ТОВА Е ДА СИ СЪВСЕМ РАЗЛИЧЕН ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ВЪЗРАСТНИ.

ТОВА Е ДА ИМАШ ДУХ, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СТРУИ ОТ ВОДИТЕ НА КРЪЩЕНИЕТО.

ТОВА Е ДА ВЯРВАШ В ЛЮБОВТА, В КРАСОТАТА, В РЕЛИГИЯТА,

ДА СИ ТОЛКОЗ МАЛЪК, ЧЕ ФЕИТЕ ДА ТИ ШУШНАТ В УХОТО;

ДА ПРЕВРЪЩАШ ТИКВИТЕ В КАЛЯСКИ, МИШКИТЕ В КОНЕ, НИЗОСТТА В БЛАГОРОДСТВО, НИЩОТО В МНОГО НЕЩА, ЗАЩОТО ВСЯКО ДЕТЕ НОСИ В

ДУШАТА СИ ЕДНА ВЪЛШЕБНА КРЪСТНИЦА.

ФРАНСИС ТОМСЪН ШЕЛИ

 

24 Май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура
24 май 2011 - България

 

... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 160 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:













 

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

За Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело:

Тропар на светите Братя

Яко Апостолом единонравни и словенских стран учителите Кирилле и Методие Богомудрии, Владико всех молите, вся язика словенския утвердити в Православии и единомислии, умирити мир и спати души наша...

Из Житието на Св. Константин-Кирил Философ

Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римския папа, нито Григорий Богослов, нито и Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със своя език...

Черноризец Храбър (IX-X в.)
Из `За буквите`

И така, изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници.....

Подир това човеколючивият Бог: Смили се над славянския род, та му изпрати Св. Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви...

А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. За това славянските букви са много по-свети и повече за почит, защото свет мъж ги е сътворил, а гръцките - елини езичници.

Д-р В. Сл. Киселков
Из `Трям за българските апостоли. Славянските първоучители`

Велико и свято е делото на Кирил и Методий, обаче, не само поради благодатните си последици за нас и за славянството изобщо; велико е то и като личен подвиг, какъвто нему равен, невъзможно е да се намери в историята на народите.

Проф. Георги Бакалов
Из `Старобългарската писменост и европейската култура`

Създаването на първообразната глаголическа азбука и възникналата поради нея писменост е не само пробив в трипластовата броня на европейската рутинна традиция. Сътворената от светите Братя азбука е езиков феномен с премислена структура и ясна филологическа концепция. Тя е най-значимият факт в културната събитийност на деветия век, защото формира един литературен език на народна основа. 38-те буквени знака изразяват силабиката на славяноезичната реч до най-малките й нюанси. С това се конституира наличието на едно фонетично езиково богатство, което без типичните си изразни средства би загубило специфичното си звучение.

 

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

 

ПРИКАЗКА ЗА СЕЗОНИТЕ
       Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и рози и казало:
- Обичам те, мила Пролет! Повярвай ми, не си отивай, остани с мен! - но Пролетта изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото...

Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура, станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докоснат. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото.
- Не си отивай, остани с мен! Аз те обичам, мило Лято... – казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята, улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало...

Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал:
- Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен! Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна кристални мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни, остани... - Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица.

- Не се разстройвай, сине! - казала майка му. - Нима не те обича красавицата Пролет?
- Но аз се страхувам от нея, майко! Тя ще ме стопи... – отвърнал Мразът.

А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на Зимата букет от сини минзухари.
- Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът? – усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя.
- Моят син се бои от теб. Махай се, не го търси! – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта...

От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два... Но след известно време погледнала наоколо, усмихнала се и си помислила:
- Защо да плача, нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото... - казала това, престанала да плаче и веднага се захванала за работа. И тогава снегът се разтопил, потeкли отново бистрите ручеи, раззеленила се тревата, разлистили се и цъфнали дърветата, долетели птиците и огласили навред със своите песни...

~ . ~ . ~

Руска народна приказка
Превод на български - Живка Петрова
 

 

 

Трети март

      

Image
Трети март -
национален празник на България 

 Възмутени от жестокото потушаване на Априлското въстание, много хора по света издигнали глас в защита на българския народ. Русия обявила война на Турция. Руските войски тайно се приближили до река Дунав и я преминали при град Свищов. Напразно турските топове сипели снаряд след снаряд. Нищо не можело да спре руската армия. Жителите на първия освободен град ликували.

   Много битки се водили за нашата свобода. Руските воини заедно с българските опълченци се сражавали храбро. 

       

 Image

Трудна била защитата на Шипка. Макар и малобройни, българи и руси твърдо бранели прохода. Три дни турците нападали без отдих върха. Опълченците и руските воини отблъснали безброй атаки. Защитниците били обградени от три страни. Когато се свършили куршумите, те продължили битката с камъни и дървета. Най сетне пристигнала помощ. Така проходът бил спасен.

 

Image

На трети март 1878 година бил подписан мирният договор между Русия и Турция. След дългите и тежки години на робство България отново става свободна  и независима държава.

   Днес тази дата е наш национален празник - 3 март.

ImageПътят, по който са минали освободителите е очертан с много паметници. Те са мълчаливи свидетели на признателността ни към падналите герои за нашата свобода. Най-големият от тях се намира на връх Шипка в Стара планина.

Image Самарското знаме е един от символите на Освобождението. 
     На 6 май 1877 г. на специална церемония в Плоещ знамето е връчено на българските опълченци от кмета на волжкия град Самара - Кожевников.
      По време на Руско - турската война Самарското знаме е поверено на Трета дружина от Българското опълчение. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава в защита на бойната светиня в един ден живота си губят пет знаменосци, включително командирът на Трета опълченска дружина – подполковник Павел Калитин. Спасено е от българския опълченец Никола Корчев. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скрил под куртката до гърдите си. Така и в новата ни история се слагат основите на традицията нито едно българско бойно знаме да не падне в плен!
      Самарското знаме се развява гордо и по време на епичните боевете на Шипка -  месец по-късно.
      След Освобождението Самарското знаме е отнесено в Радомир (Корчев е родом от Радомирско) и престоява там до 1882 г. 
      Понастоящем знамето се съхранява в Националния военноисторически музей в София. То е единственото знаме, наградено с орден “За храброст” първа степен. Орденът е  вграден в пика на знамето. 

 

            ТРЕТИ МАРТ

Трети март! Трети март!

Чакан празник, свята дата.

Трети март! Трети март!

Ден рожден на свободата.

 

Спомня си Балкана пак

за огньовете хайдушки

и за славните братушки,

тръгнали от Волга чак,

с богатирските си пушки

да прогонят злия враг.

 

Трети март! Трети март!

В мир народа ни добрува.

Трети март! Трети март!

Днес България празнува.

 

               Атанас Стоянов

Image

 

ДА СТЕ БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, РУМЕНИ, ЗАСМЕНИ!

 

 ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ, ПРЕД АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА!

"Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си..." 

 Image
Васил Левски

      Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.
Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. 1864-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
През 1867г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.
В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Спори се за името на предателя - поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.



                                                        



 

ИГНАЖДЕН СЕ ПРАЗНУВА НА 20 декември

В този ден се зачита паметта на Св. Игнатий Богоносец. Той бил осъден на смърт и хвърлен на лъвовете, заради христовата вяра. Това се случило по нареждане на император Троян ( 99 – 117). След смърта на Св. Игнатий Богоносец били прекратени измъчването и убийствата на християните.

 

Според християнската вяра и религия родилните мъки на Богородица са продължили от Игнажден до Бъдни Вечер. Прието е, че на Игнажден започват коледните и новогодишни празници.

В миналото на Игнажден, жените ставали рано сутриин, наклаждали огън, замесвали тесто за хяб и изпичали питки и гевречета поръсени със сусам.

Обичаят в този ден е „ полязването” на дома. Първият човек, който прекрачи прага на дома е полязник. Ако полязникът е добър човек, тогава се смята, че и годината ще е добра и щастлива.

 

БЪДНИ ВЕЧЕР

 Малка Коледа се празнува на 24 декември.

На Бъдни Вечер е краят на Коледните пости, които продължават 40 дни. Те започват от 15 ноември и е позволено да се консумира риба само веднъж на 6 декември – Никулден.
На празничната трапеза на Бъдни Вечер се сервират само постни ястия. По традиция на масата трябва да има 7, 9, или 11 постни ястия.

Какво трябва да има на масата?

• Зелева чорба с праз и счукана, люта червена чушка
• Питка / погача / с паричка , по възможност сребърна
• Варено жито
• Постни сърми – зелеви, лозови
• Варена царевица
• Фасул
• Постни пълнени чушки
• Туршия
• Орехи с чесън и мед
• Варена тиква
• Тиквеник
• Сушени плодове
• Лук , чесън и други подправки

 

По традиция преди вечеря най- възрастната жена в къщата окъдява с тамян, а най- старият мъж вдига на високо погачата за да е плодородна годината, след това я разчупва, като дава на всеки по- едно парче. После всеки потапя по 1 хапка от погачата в меда с чесън и орехи, това се прави за да избягат болестите. А на който се падне парата от питата се смята, че той ще е голям късметлия през годината.
Трапезата на Бъдни Вечер не се раздига и не се чисти. Оставя се храната за да може и починалите да похапнат.
Вижте още :
Коледа
Игнажден
Нова Година
РЕЦЕПТИ за празниците



 

Детски песни за Коледа

Коледна приказка

Пухкав сняг се сипе леко над света,
бяла зимна вечер е дошла
къщички се гушат тихо под снега,
грее ярка коледна звезда.

Коледа е вън, чуй далечен звън,
приказна шейна бърза към града,
весел звън ехти,кончето лети,
Дядо Коледа при нас пристига.

Малкото дете бленува във съня,
свети чудна коледна елха.
В таен час джуджето да му подари,
чакан дар и сбъднати мечти

Коледа е вън, чуй далечен звън,
приказна шейна бърза към града,
весел звън ехти,кончето лети,
Дядо Коледа при нас пристига.

Пухкав сняг се сипе леко над света,
бяла зимна вечер е дошла
къщички се гушат тихо под снега,
грее ярка коледна звезда.

Коледа е вън, чуй далечен звън,
приказна шейна бърза към града,
весел звън ехти,кончето лети,
Дядо Коледа при нас пристига.

 

ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

 

1 НОЕМВРИ - ДЕНЯТ, В КОЙТО ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА  НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ !

Слънцето е спряло поглед вам
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте с огън душите ни.

Че нощ дълбока е настъпила
и тъмно е във нашите сърца,
разгорете пламъка в душите ни
и ни дарете светлина!

Будители, учители,
бъдете с нас сега.
Запалете в мрака огъня
дарете светлина!

Че искриците на първото Възраждане
блеснаха във нашата страна,
затова със гордост нека казваме,
че има БЪЛГАРИ в света.

И нека горе са главите ни,
щом чуем българския химн,
и нека вярата в душите ни
гори със плам неукротим!
/Атанас Борисов/

 

 

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и много други.

ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ -  АНГЕЛИНА ЖЕКОВА